НЕСМУТИМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМУТЍМО. Нареч. от несмутим; невъзмутимо. — Благодаря ви! — каза гласно той, несмутимо. — Вие ме спасихте. Ст. Даскалов, ЕС, 154. Тоя... тоя странен младеж непонятно му напомняше за неговата собствена младост; той откриваше като че себе си в тия очи — тъй искрен в чувствата, тъй предан, тъй несмутимо постоянен в намеренията. Ст. Дичев, ЗС I, 213.