НЕСМЪЛКАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМЪЛКА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не затихва, не млъква; непрекъснат, несмълкен. Аз познавах само "караджейката" — тая малка, сгушена в храсталака и притисната от каменния си покрив воденичка,.. Споменът за нейния несмълкаем напев ме отвежда пред десетките натоварени с жито и царевица коне и коли. Д. Казасов, ВП, 48. В големите памукови ниви все тъй припряно шетаха тракторите, .., и тяхното несмълкаемо боботене дълго-дълго преследваше Голям Крушко. Б. Обретенов, С, 148.