НЕСМЪЛКЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСМЪ̀ЛКЕН, -кна, -кно, мн. -кни, прил. Поет. Несмълкаем, нестихващ, незатихващ. Бяхме вървели около три часа, но несмълкният шум на реката, лесовете и полянките, .., свежите треви и ручеите ни отморяваха непрекъснато. Ст. Станчев, ПЯС, 57. Едва свърши [декламацията] и залата екна от бурни ръкопляскания — всички бяха пленени от нея. Тя се смути, поколеба се пак, поклони се грациозно и припна навън, към дружките си, изпращана от несмълкно "бис". Г. Райчев, Избр. съч. II, 115.