НЕСПИРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПЍРНО нареч. Без спиране, без прекъсване; безспирно, непрекъснато, не‑

престанно, постоянно. Тя неспирно тичаше подир замореното животно. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 62. Все тоя ветрец. Духа неспирно. Шушне нещо на задрямалите къщи, на салкъмите. А. Каралийчев, С, 62. Небето се беше сключило, оловено и тежко. Неспирно и монотонно валеше ситен дъжд. Й. Йовков, Разк. II, 121-122. Светът неспирно своя лик мени,/ пощада нашата любов не чака. Н. Лилиев, С 1932, 96.