НЕСПОКОЙНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПОКО̀ЙНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар., сега поет. Отвл. същ. от неспокоен; неспокойствие, неспокойство, безпокойствие. Лесът тъмнее, щом настане есенния скреж. / Отколе таз земя е цялост разлюлян. / Отколе тоз живот е неспокойност и дележ. В. Марковски, Избр. пр I, 68. В едно повествование, .., това душевно движение [занимателността] привлича вниманието ни

и възбужда любопитството ни с неспокойност, със страх, с милост, с удивление и проч. Д. Попов, СбРС (превод), 11.