НЕСПОКОЙСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПОКО̀ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Неспокойствие, безпокойствие. Някакво неспокойство и насрещният свободен бряг го мамеха; той остави дом и близки и тръгна да скита отново по влашките градове. Ст. Дичев, ЗС I, 388. Блеснаха прожекторите. Плахо неспокойство и недоумение имаше в тоя огнен поглед, който пронизваше мрака на нощта, взираше се, търсеше. Й. Йовков, Разк. II, 170-171. По лицето на стареца се изписа неспокойство, па сякаш и краката му не държеха вече, та се подпря по-здраво на патерицата. Ст. Загорчинов, ДП, 258.

2. Обикн. мн. Нещо, което вълнува, тревожи, създава грижи, главоболия; безпокойствие, безпокойство. Приключиха тържествата, заминаха си поживо-поздраво логотетът, жена му и антиохийският патриарх Никодим, започна обикновеният живот и... мрачните неспокойства на управниците. Й. Вълчев, СКН, 525.