НЕСПОЛУКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПОЛУ̀КА ж. Отсъствие на сполука, на успех; неуспех. Разговорите ни се въртяха все около въстанието, но в несполуката му не търсехме предмет за тъжни и отчаяни размишления, а поучения за бъдещето. К. Величков, ПССъч. II, 27. Някакво предчувствие му каза, .., че уплашеният му плач произхожда от несполуката му да найде доктора. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 192.