НЕСПОЛУЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПОЛУ̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и и -чна, ‑чно, мн. -чни, прил. Остар. Несполучлив Този път посланието на Веселин не закъсня. То беше цялото един разбор на Бояновите стихотворения, изпълнен с резки съждения за отделните четиристишия, за несполучени образи и рими. Ем. Манов, ДСР, 100. Тук [в Копривщица] беше майка му, баба Груйовица, която го мислеше всеки ден.. Тя нямаше нищо общо с неговия [на Бенковски] живот, тъй далечен и несполучен. Л. Стоянов, Б, 43.