НЕСПОЛУЧЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПОЛУЧЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не довежда до необходимия, очаквания резултат, до сполука, успех; безуспешен, неуспешен, безрезултатен. Беше го заварила заобиколен от несполучливите си опити, унил и измъчен. В. Геновска, СГ, 62. Дори и капитанът, който никак не обичаше сушата, правеше отчаяни, но несполучливи опити да се изкачи по стръмния бряг, като се хващаше ту за някоя лиана, ту за някой храст. М. Марчевски, ОТ, 45. Несполучлива операция. Несполучлив ремонт.