НЕСПОЛУЧЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПОЛУЧЛЍВО. Нареч. от несполучлив; без успех, безуспешно, неуспешно, безрезултатно. Като бедняк той за пръв път минаваше щастлив през чаршията и пак като бедняк несполучливо се опитваше да си дава вид, че в живота му не е настъпила никаква промяна. И. Петров, АЗап., 94. Както винаги обект за закачки бе Дянко, а темата — новата думичка, която бе научил и сега се опита да употреби, но несполучливо. П. Проданов, С, 38-39. Като го видя да излиза от трапа, засрамен до сълзи, Раковски го съжали. Но упорит и честолюбив, десетникът не се отказа. Той опита втори път — пак несполучливо. Ст. Дичев, ЗС I, 219.