НЕСПОЛУЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПОЛУ̀ЧНО. Остар. Нареч. от несполучен; несполучливо. Чудното е, че и г. Иречек, .., показва вид, че вярва в нейната [на легендата] автентичност, въпреки явните признаци, че тя е съчинена и несполучно съчинена от някой родолюбив даскал. Ив. Вазов, Съч. ХV, 159-160. Той [Домициан] воювал несполучно против .. дакийския цар (..), и със злато купил от него мир. Н. Михайловски, РВИ (превод), 276.