НЕСПОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не спорѝ и не дава добри резултати. Вървежът му беше неспорен — силеше се да бърза и все не успяваше. Ем. Станев, ИК I и II, 187. То [Гърбавото] беше наш връстник.. Зададе ли се то, надуе някой из нас пискун-глас, .. И дружно: "Крава...а...а! Крава...а...а!" А то, вторачено в земята, с неспорен вървеж, бърза да се потули от очите ни. Ст. Чилингиров, СБД, 68. Неспорна работа. Неспорни занимания.