НЕСПОСОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПОСО̀БЕН, -бна, -бно, мн. ‑бни, прил. 1. Който не притежава нужните качества за извършване на нещо или не умее да направи нещо; негоден, некадърен. — Все пак .. — изглежда, че господин Бисмарк е бил прав. Авантюра е да се започва война с една войска, която не иска да се бие и с едно неспособно командуване, което не си познава работата. В. Геновска, СГ, 416. Станахте пияници, пропаднахте, развалихте се — ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата. Елин Пелин, Съч. I, 45. На Конда дълго гледаха като на неспособен човек и тъй се бе свикнал с това, че най-после и сам не вярваше в себе си. Д. Немиров, Б, 67. // Който няма дарба, способност да твори; бездарен. Неспособен артист. Неспособен пианист.

2. С предл. за,на или със следв. изр. със съюз да. Който не е в състояние, не може да направи нещо. Превратът не само изненада Европа, но я завари разединена съвсем и неспособна за едно общо действие. С. Радев, ССБ II, 173. Беше много амбициозен в работата си,.. всички бяха съгласни, че е добър и честен човек, неспособен на долни постъпки. П. Вежинов, БГ, 105. А у нас и на двайсет и петата година ние сме деца още мустакати, неразвити, с мозък неспособен да мисли правилно. Ив. Вазов, Съч. IХ, 67. И това .. беше станало не с други, а с него, .., когото смятаха за неспособен да спечели вниманието и на последната жена. Й. Йовков, ПК, 127. Неспособен за систематичен, последователен труд.