НЕСПОСОБНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПОСО̀БНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отсъствие на способност. Болната [Мария] продължаваше да мига безпомощно, съзнавайки смътно неспособността си да разсъждава, и това я изпълваше със също такъв смътен срам, с гняв и болка, които се стараеше да прикрие. Д. Димов, Т, 189. Потулен зад оградата, опитният звяр бе следил живота на малкото стадо и познаваше добре както силата и слабостта на мъжките, така и безгрижието на женските, тяхната неспособност да бягат и да се отбраняват. Н. Хайтов, ПГ, 53-54. А неспособността да възприема непривичното е най-големият враг на човешкия мозък и същевременно негово нещастие. А. Наковски, БС, 171.