НЕСПРАВЕДЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСПРАВЕДЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не проявява справедливост, който се ръководи от предубеждения и не действа съгласно с правдата или качествата и проявите на някого. — Не е срамно, момче, да отидеш при човека, към когото си бил несправедлив и да му поискаш прошка! П. Славински, МСК, 15. Подозрителността, онова съмнение, което все по-силно избуяваше в душата му .., го правеше може би непоследователен, може би несправедлив. Ст. Дичев, ЗС I, 201. Несправедлив съдия.

2. С който се нарушава справедливостта, който противоречи на правдата. Остана небит само главният виновник, .. Той си честитеше мълком това щастие, докато битите,.., фърляха злобни погледи на него, пощадения, възмутени от това несправедливо правосъдие. Ив. Вазов, Съч. Х, 166. Несправедливи закони. Несправедлива делба.

3. Който съдържа неистина, неоснователна оценка, в който липсва справедливост; незаслужен, неоснователен. Иван се дръпна от софрата,.. Коравината на майка му го учуди. Такава тежка и несправедлива дума, как можа да я каже! Че тя не беше такава. Г. Караславов, Тат., 16. Несправедлива критика. Несправедливо обвинение.