НЕСПРЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който няма спретнат, чист и приятен вид; неспретнат, неугледен. Изгора е тая дядо Генкова Минка — жива изгора. Неспретна е наглед, но лице — слънце, очи — две звезди, горят, палят. Ц. Церковски, Съч. III, 84.