НЕСРАВНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСРАВНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Несравним. Техният [на дивите теменужки] блед цвят цъфти още преди лястовиците, той смирява със своята несравнена красота студения вятър през марта. Ив. Вазов, Съч. ХV, 83. Той [Тицияно] не е драснал една линия, в която да не е оставил незаличим отпечатък от несравнените качества на вълшебната си кист. К. Величков, ПССъч. III, 212. Тежко ѝ без надежди в тайност любовта! / Ах ти мое ясно, несравнено цвете, / как те тъй откъсна ледена ръка! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 125. Кой може да уравни пътя на смъртта и тялото да разруши чрез душата? Наистина хитра работа! .. Едно несравнено дело! Н. Бончев, Р (превод), 30.