НЕСРЕТА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСРЀТА ж. Книж. 1. Само ед. Тежка съдба, зла участ; злочестина, нещастие. Тя идваше, за да повъздиша за миналия честит живот, да се оплаче от несретата си и да отнесе по нещо от покъщнината. Ем. Манов, ДСР, 28. — Донесе ти несрета в къщата ми, разби ти къщата ми, разтури я.. Който мъж влезе у нас, веке не влиза като свой, като приятел, а в тебе му са очите и не мисли добро. Д. Талев, ПК, 340. Не минаваше ден без празнична трапеза за роднини и приятели, с песни и безконечни разговори.. за работата и за пустата наша несрета, дето ни е разпиляла по света. Цв. Минков, МЗ, 8. Бедните си измисляха бялата лястовица за утеха, надяваха се чудо да ги спаси от неволята и несретата. Ст. Станчев, ПЯС, 88. Един държи камшика, а стене друг/ в несрета. В. Марковски, ЛГ, 18.

2. Събитие, случка, произшествие, което има лош край, неблагоприятни последици за някого; злочестина, нещастие, беда, несретност. И ето, приготвиха се провизии, уговориха се коняри .. И се определи денят за тръгване. Но — през нощта срещу този ден се случи малка несрета: водачът на кервана (главният коняр) внезапно заболя! А. Страшимиров, Съч. V, 98. Чинеше ѝ се, че за всичките ѝ несрети в живота е виновен само той, такъв недодялан и простоват... М. Смилова, ДСВ, 187. На 24 юни 1873 г. Стоянов се тъжи пред Дринов от собственото си тежко положение,.. Стоянов не е преставал и по-късно, все от Браила, да занимава Дринов ту с въпроса за пренасянето на дружеството, ту с личните си несрети. М. Арнаудов, БКД, 239-242. Във време на кризи демократичните държави най-гъвкаво издържат несретите и най-умело обхождат пропастите. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 161-162.