НЕСРЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСРЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. За човек — който има зла участ, лоша съдба; нещастен, злочест. В края на гимназиалния курс я плени нещастието на един несретен ученик, слаб, с гладни очи и редки като млада маруля мустаци. Д. Вълев, Ж, 131. Живот тегло без край се ниже; / несретен скитник съм в света. Ц. Церковски, Съч. I, 266.

2. Който е изпълнен със злини, беди, нещастия; нещастен, злочест. Тая жална песен не оплакваше ли несретна младост? К. Петканов, БД, 77. Така понесе Витан своя суров, несретен живот — кога в кръчмата, кога изтегнал се пред вратника. П. Михайлов, ПЗ, 168. Едно мрачно и несретно минало е предизвикало тези вопиещи и призивни гласове [в новата българска литература], в които чуваме тревогите на една национална съвест. М. Марковски, ПЗ, 7.