НЕСРЕТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСРЀТНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек с несретна, лоша съдба, участ; нещастник. Около вас ще се съберат и други несретници, прокудени от турската робия. Д. Спространов, ОП, 182. Андон, .., от време на време го налягаше чувството на нещо опасно и нередно и тогава му идеше да предупреди, че не са нужни толкова церемонии с разни несретници и нехранимайковци. Д. Вълев, Ж, 90-91. Лесно ли е да се разруши едно семейство, какво ще ѝ предложи той в замяна на него? Нямаше си нито жилище, ни покъщнина, ни лъжица, ни паница, ни суха пара — голтак и несретник. Й. Гешев, ВТ, 114.