НЕСРЕТНИШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕСРЀТНИШКИ, -а, -о, мн. -и. Поет. Прил. от несретник; несретнически. П. Тодоров е смогнал да възсъздаде типове, тъй хубаво закръглени .. И Гюрга самодива, и Бойко — две гранки от един и същи ствол в душата на поета. Две несретнишки души, които не искат да се примирят с ярема на околния живот. П.К. Яворов, Съч. III, 1965, 244-245. "Не чака те добро, народе мой: / .. / Нито кандило ще гори, ни свещ / над твоя гроб несретнишки — о знам!" К. Христов, ППож., 59-60. Несретнишка участ.