НЕСРЕТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСРЀТНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Книж. 1. Само ед. Качество или състояние на несретен.

2. Само мн. Несрета (във 2 знач.); злочестина, нещастие, беда. Несретностите на живота бяха сложили вече своя отпечатък върху неговата измъчена душа. Той [Фосколо] изнемогваше пред всекидневните нужди. Р, 1925, бр. 197, 4.