НЕСРИЧКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСРЍЧКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Езикозн. За дума — който не съдържа гласна, като показател за наличие на сричка, който не образува сричка. Ако сричката се състои само от един звук, той трябва да е гласна. Предлозите "с" и "в" (с тебе, с баща си, в стаята) са несричкови думи, защото не съдържат гласна. Л. Андрейчин и др., БГ, 13.