НЕСРЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСРЪ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не е сръчен, похватен, не работи, не борави умело и ловко с ръцете си; непохватен, неумел, неловък. Аз бръкнах в джоба си и изкарах моя часовник — да го сравня с големия. Какъвто съм несръчен, без да искам, изтървах часовника и той тупна на камъните. А. Каралийчев, С, 230. Като намали броя на надничарите в други категории и засили дисциплината на останалите, той понижи разноските с още един процент. Два нови процента изстиска той, като уволни всички болнави и несръчни работници, които не можеха да покрият нормите. Д. Димов, Т, 82-83. // Който не притежава умение, способност и вещина да върши нещо. Първите му плахи и необработени движения накараха противника да си помисли, че има срещу себе си някакъв съвсем неопитен и несръчен хлапак. Ал. Бабек, МЕ, 57. И тя [царицата] се боеше, че несръчният стратег ще се опие от мечта за власт над голямата империя и ще презре онази, която го довлече силом до властта. Н. Райнов, ВДБ, 135.

2. При който не се проявява умение, ловкост, вещина; неумел, непохватен, неловък. Щом подкараше коня не както трябва или нанесеше несръчен удар, сам почваше да се смее. А. Дончев, СВС, 137. Корсетът се показа под оголените плещи и той се зае да го развързва с несръчни, нервни движения. Ем. Станев, ТЦ, 77.