НЕСРЪЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСРЪ̀ЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несръчен; неумелост, непохватност, неловкост. Все му се струваше, че движенията му се забелязват от другите поради тяхната несръчност и несигурност. В. Райков, ПВ, 54. Несръчността му предизвика общ смях. Това го накара да прибере юмруците си и да се откаже засрамен от играта. К. Петканов, ОБ, 42. Физическата несръчност нерядко говори за душевна изтънченост. Е. Каранфилов, Б III, 147.