НЕСТАБИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСТАБЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не е стабилен, не се държи здраво или в равновесие, клати се, пада; неустойчив. Нестабилна къща. // Който не запазва своите физически, технически или други качества, свойства, годност и под., променя се, поврежда се под външно въздействие. Промените в напрежението на мрежата или на честотата на захранващия променлив ток, особено при нестабилни и несинхронизирани мрежи, могат да бъдат чувствителни. Й. Венов и др., К, 79.

2. Прен. Който не проявява психическа, нравствена издръжливост, стабилност; неустойчив. Нестабилен човек. Нестабилен характер.

3. Прен. Който не е здраво, твърдо установен и може да се разколебае, да се промени; непостоянен, променлив, неустойчив. Нестабилни цени.