НЕСТАЦИОНАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСТАЦИОНА̀РЕН¹, -рна, -рно, мн. ‑рни, прил. Спец. Който не е свързан със стационар; домашен.

НЕСТАЦИОНА̀РЕН², -рна, -рно, мн. ‑рни, прил. Спец. Който се изменя; подвижен, непостоянен. Ако скоростите са променливи с времето, т.е. менят големината

или направлението си, респ. и двете, течението е неустановено или нестационарно. М. Попов, Х, 45.

◊ Нестационарен процес. Физ. Процес, при който температурите на отделните точки се изменят с течение на времето. Нестационарни звезди. Физ. Астрон. Звезди с нарушено равновесие на външните слоеве, изразяващо се в изхвърляне на вещества и образуване на околозвездни обвивки, при което се изменя спектърът, но не и блясъкът. Новият телескоп е предназначен за Кримската обсерватория.. С него ще се изучават главно физическите явления на така наречените нестационарни звезди, където стават явления на мигновено освобождаване на енергията. ВН, 1959, бр. 2565, 4. От така наречените нестационарни звезди имаме истинско изтичане на [междузвездно] вещество. ВН, 1959, бр. 2512, 4.