НЕСТИНАР —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСТИНА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който играе бос върху жарава като нестинарка. Всички тези места, из които срещнахме и проследихме дребните хищници, се намират в най-южните окрайнини на Странджа, отвъд река Велека и селищата край нея, в които още има живи от по-раншните огнеиграчи — нестинари. П. Петков, СП, 67. Изпадналите в транс нестинари се намират в състояние на силна възбуда, при което чувствителността се намалява до минимум. ВН, 1959, бр. 2501, 4.

— От гр. Tν sστία 'в огнището, в огъня'.