НЕСТИНАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСТИНА̀РКА ж. Жена, която изпълнява народeн обичай, обред от Странджанско, при който играе боса върху жарава, обикн. изпаднала в транс, носейки иконата на св. св. Константин и Елена. Младата нестинарка пристъпи към огъня, разтрепери се цяла, затвори очи и, преди да заиграе боса в жарта, запъшка. К. Петканов, ОБ, 199-200. Дали да се отбием да видим нестинарките? Толкова много сме слушали за тях, чели сме как изпадали в религиозен транс, влизали боси в жаравата... Н. Стефанова, РП, 158. Нуна, първата нестинарка, щеше да изживее земните си дни и на нейно място щеше да дойде друга и след нея други през години, десетилетия и столетия. Д. Фучеджиев, Р, 119.