НЕСТИНАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСТИНА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на нестинар, нестинарка, който е свързан с нестинар, нестинарка. В ушите ѝ като бръмчене на муха засвири нестинарска гайда. К. Петканов, ОБ, 207. Луната, слънцето, цвета на плодовете / се сляха в нестинарските огньове / и само жар остава под нозете / на нестинарското ми родословие. Н. Николов, П, 8.

2. Който е свойствен, присъщ на нестинар, нестинарка. Пишеш понякога с часове, тракаш машината,.., подсвиркваш си — уж работиш, а сам знаеш, че тази твоя работа е само обикаляне, ловуване, дебнене.. И ето — изведнъж — пламват миговете на забравата, на нестинарския унес — гмуркаш се като ловец на перли в незнайната дълбина и сграбчваш търсената мида. О. Василев, ЖБ, 151.

3. Като същ. нестинарската ж. Диал. Специално хоро, под чиято игрива мелодия, изпълнявана и акомпанирана от тъпан, нестинарите или нестинарките изпълняват своя оригинален обред.