НЕСТИХНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСТЍХНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е престанал да звучи, да се чува. Нестихнало ехо. Нестихнал звън на хлопатари.

2. Прен. За чувства, усещания — който продължава да се изпитва, усеща, не е стихнал, изчезнал. Лазар и сега не искаше да си служи с постилките и съдовете, с каците и бъчвите на Аврам Немтур. Не искаше той и да огорчава жена си с такава, още нестихнала ненавист към баща ѝ, та каза: — Подбери, Ния, което ти е по-свидно, а другото раздай на сиромаси. Д. Талев, ПК, 511-512. Нестихнала болка. Нестихнала мъка.