НЕСТРАШЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСТРАШЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безстрашен, смел, храбър. Един нестрашлив человек бил возлязъл .. на самий върх [на покрива] и силил ся да му събори било, та с това да ослаби огню действие. С. Радулов, ГМП (превод), 110-111. Най-благородното приобретение на человека е горделивото и стремителното животно конят.. Нестрашлив, както и господарят му, гледа опасностите и тича верху тях. А. Никопит, ВПЖ (превод), 136.