НЕСТРОЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСТРО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. 1. За човек, фигура, тяло на човек — който е неправилно, некрасиво сложен, който не е строен; нехармоничен. Нестройната му фигура не привличаше погледа.

2. Прен. За гласове, звуци и под. — които не звучат в един глас, едновременно, хармонично. От улицата долиташе глъчка на хора, .., и тази глъчка се смесваше с трополенето на претоварени коли, .., с далечни, нестройни звуци на хлопатари. Г. Караславов, ОХ III, 81. Всички изпитвали гордост от първите прояви на войниците. Сравнявали ги с нестройните тупуркания и разпасания изглед на султанския аскер. П. Мирчев, К, 134. // За глас, мелодия — който не звучи ясно, чисто, благозвучно. Сиромаха се облегна на коляното на Майстора и подхвана с нестроен глас: "Митро ле, агне галено..." — Сиромах, млъкни! Не разваляй хубавата песен с лисичия си глас! — развика се Бачо. К. Петканов, ОБ, 162. Песента се разнесе отначало нестройна, тихо, но скоро укрепна, сгъсти се и се сля с много, много любов, сякаш това не бе мелодия от акордеон. В. Ченков, ПС, 134.

3. Обикн. за редица, колона — при който няма ред, който не е прав; безреден, разбъркан, безпорядъчен. Легионерите идеха в нестройна редица. Х. Русев, ПЗ, 49. Войската се точеше тихо — ни глас, ни смях.. Към средата на нестройната върволица, отпуснал юздата на коня, се поклащаше сивоокият еничар. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 144-145.

4. Прен. Рядко. В който няма последователност, ред, система; безсистемен. Не напразно, .., Васил бе прекарал миналата зима в училището на Йоаким Груева. Наистина съучениците му там се оказаха все пак млади момчета,.., а и преподаването бе несвързано с твърде нестройните му знания; но въпреки това престоят в Пловдив като да му даде смелост там, дето той се смяташе най-несигурен. Ст. Дичев, ЗС I, 354.