НЕСТЪРПИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСТЪРПЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Нетърпим, непоносим. Тиранията на турците е нестърпима и народното негодувание ще дойде до върха си. Ив. Вазов, СбНУ I, 17. Болестта са проявявала със силна вътрешна горещина и с нестърпима жеда. Н. Михайловски, РВИ (превод), 140. Моите ръце бяха изгорели от барут. Студено беше и раните ни ставаха по-нестърпими. НБ, 1876, бр. 44, 172.