НЕСТЪРПИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСТЪРПЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. 1. Отвл. същ. от нестърпим; нетърпимост, непоносимост. В Мидхата има чудно смешение от либерализъм и нестърпимост. НБ, 1877, бр. 74, 287.

2. Нетърпеливост. С такава нестърпимост става и впуска коня си във вълнения, които можаха да го потопят. "Вървете — дума на войската си, .., — аз не искам друго, освен града." Д. Попов, СбРС (превод), 33.