НЕСЪВЕСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪ̀ВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма съвест, не проявява нравствена отговорност за делата си; недобросъвестен, безсъвестен. Баща ми беше много услужлив и някои несъвестни хора използуваха тази негова слабост. Б. Гинчев, СбЦГМГ, 33. — Ох, боже мой, неразбран човек.. — казваш му, че не се е връщал вече пети ден, а той неговата си знае, несъвестни хора, не те оставят да си поспиш поне една утрин.. В. Нешков, Н, 452.

2. Който става, върши се без съвест, без нравствена отговорност; безсъвестен, безотговорен. Всичките унизителни преструвки и подмилквания, и лъжи — привични прийоми на една несъвестна демагогия — бяха му отръки. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 215-216. Несъвестна работа.