НЕСЪВЪРШЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕСЪВЪРШЀНЕН
НЕСЪВЪРШЀНЕН, -нна, -нно, мн. ‑нни, прил. Остар. Несъвършен. Човекът малко по малко са преобразява, изменява са и става сѐ повече и повече несъвършенен във физическо отношение. Знан., 1875, бр. 9, 139.