НЕСЪВЪРШЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪВЪРШЀНО. Нареч. от несъвършен. Аз знам от опит, .., доколко е деликатна и мъчна мисията на един учител, .., който усеща, че има душевен товар и че той изпълнява несъвършено служението, което е поел отгоре си, ако не сполучи да разтвори детинския разум, да вкара в него най-драгоценните семена. Ч, 1875, бр. 7, 297.