НЕСЪВЪРШЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪВЪРШЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от несъвършен; несъвършенство. Колкото за речниците френско-български и българо-френски, при всичката им непълност и несъвършеност, .., тези речници само заслужават да дадат автору си едно лично място в реда на книжевните ни труженици. Ч, 1875, бр. 5, 219.