НЕСЪВЪРШЕНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪВЪРШЀНСТВО, мн. -а, ср. Отсъствие на съвършенство; несъвършеност. Ако в България безправието и беззаконието е могло да вирее дълги години и да култивира една .. развала у характерите и нравите на гражданството, причината на това се дължи главно, .., на несъвършенството в избирателната система. БД, 1909, бр. 31, 1. Тази мисъл — че изкуството трябва да достига до хората чисто, без каквато и да е сянка на несъвършенство и грозота — непременно достигаше по някакви неведоми пътища до душите на случайните пътници и обикновените, простовати миньори. С. Северняк, ИРЕ, 137. Човекът е развитие .. Колкото си по-незавършен, толкова си по-близък на идващите след тебе, които поемат многопосочно стъпките ти, продължават да усъвършенствуват несъвършенството ти. Бл. Димитрова, Лав., 128. Вярата не е еднаква във всички, а различна. Всяка друга вяра предполага несъвършенство в тая, която изповядвам аз. Дето ще се рече, тая друга вяра е враг на моята. ПСп, 1876, кн. 11-12, 63.