НЕСЪГЛАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪГЛА̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Обикн. с пред. с. Който не е съгласен с някого или нещо, не споделя някакво мнение, предложение и др. Таньо пръв изпрати две орди в Плиска, за да бранят ханския дворец и ханския род. Всичко това правеше Таньо много тачен в двореца, но то не му пречеше да е винаги несъгласен с хана и с кавханите по ръководенето на държавата. Й. Вълчев, СКН, 109. Колкото повече [Теодосий] искаше да примири двата гласа, толкова по-противоречиви и несъгласни ставаха те. Всеки един имаше право и всеки беше като тръба на божия промисъл — толкова по-трудно можеше да се намери между тях спогодба и помирение. Ст. Загорчинов, ДП, 208.

2. Рядко. Който не съответствува на нещо, не е в съгласие с нещо; несъответен. Това [партийният контрол] е необходимо, за да може партията да се предпази от дейности, несъгласни с нейните начала и интереси. Г. Георгиев, Избр. пр, 358.