НЕСЪЗВУ̀ЧИЕ, мн. -ия, ср. Липса на приятно, хармонично съчетание от няколко едновременно звучащи тона; нехармоничност, несъзвучност. Несъзвучие в песента. ● Обр. "Какво нечувано несъзвучие би било, ако ти беше неискрен към мен, както твърдят някои." В. Йонова и др., Б (превод), 137.