НЕСЪЗНАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪЗНА̀НИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. Безсъзнание, несвяст. Господинът усеща, че тя лежи с цялата си тежест в ръцете му, иска да я изправи, но вижда, че краката ѝ се подкосяват. Момичето е в несъзнание. Г. Райчев, Избр. съч. II, 83. Несъзнание или поне полусъзнание е сънят, от който възможният майстор се събужда чирак. В. Мутафчиева, ИКМ, 105.

2. Остар. Отсъствие на способност на човека да осъзнава нещо, да разсъждава и да определя правилно своето отношение към действителността; неосъзнаване. Несъзнанието на своето нещастие беше щастието на този избраник на съдбата. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 131. Болните не са криви, а нашето несъзнание и незнание. Знан., 1875, бр. 5, 72.