НЕСЪЗНАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪЗНА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който не притежава съзнание. Несъзнателни форми на живот.

2. Който не се управлява от съзнанието, от волята и става обикн. инстинктивно; безсъзнателен, неволен1, неосъзнат. Игуменът стана, закръсти се, поправи с несъзнателно движение завеската. Елин Пелин, Съч. IV, 51. Сеченов доказал, че цялата съзнателна и несъзнателна дейност на нервната система е изградена върху рефлексите. С. Славчев, ЖББ, 66.

3. Който не е достатъчно осъзнат, почувстван, схванат; неосъзнат. Той [Мичкин] се обърна към ранения, който лежеше зад него, изнемощял от кръвоизлива си, и го попита с несъзнателен егоизъм: — Гледаш ли за ракетата? Д. Димов, Т, 614. "Владико господи, Исусе Христе — продължаваше плачливо гласът, .., презри всички съзна‑

телни и несъзнателни прегрешения на твоя раб." Л. Стоянов, Избр. съч. III, 468. Тойзи прекрасен юноша, който е вече прилепен на отечеството си с несъзнателна благодарност за мирните и спокойните дни на детинството си,.., ще почне сега да обича своето си отечество. Ч, 1871, бр. 14, 430.

4. Който няма съзнание за дълг, отговорност към някого или за, към нещо; съвестен. Унесен в мислите си, Николай не усети кога Тинчо го бе настигнал. — Скитосваш по улиците, а на сбор не дохождаш. — Ти пък откога стана толкова съзнателен? — Откогато ти стана несъзнателен. П. Проданов, С, 42. // Който няма ясно съзнание за своята класова или национална принадлежност; неосъзнат. — Щеш ли и ти да дойдеш, а [на първомайския празник в града]? — Ами та аз... не съм дип социалист.. — Че то не е само за социалисти, ако искаш да знаеш. То е, така да се каже, за работния народ, но нашия народ е още несъзнателен. Г. Караславов, ОХ I, 320.