НЕСЪКРУШИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪКРУШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да бъде съкрушен, сломен; несломим, непобедим. След това опаса пояса на майката Христова, реликва, която всички смятаха за несъкрушима броня. А. Каралийчев, С, 38. Стори му се, че Горанов, опрян на някакъв несъкрушим довод, го притиска и той напразно се мъчи

да се отбранява. Ст. Марков, ДБ, 364. Доверието в Раковски е пълно и вярата в подетото дело — несъкрушима. Ив. Унджиев, ВЛ, 50. За борба срещу старото, отживялото, .. и грозното [Ал. Константинов] избира едно несъкрушимо средство — безпощадното осмиване. Лит. ХI кл, 21. Несъкрушима воля.