НЕСЪКРУШЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от несъкрушим. Убеждението в несъкрушимостта на империята и силата на падишаха .. — не позволяваше на властта никакви съмнения и боязън от раята. Л. Стоянов, Б, 41. Несъкрушимост на вярата. Несъкрушимост на доводите.