НЕСЪМНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪМНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не поражда съмнение, за който няма съмнение; сигурен, безспорен, очевиден. Със своята безпомощност и несъмнена честност той му се видя накрай дори и трогателно мил. Д. Калфов, Избр. разк., 7. Като бяха всичките съгласни, че Александър е сластолюбец и с порочни нрави, .., признаваха неговите несъмнени качества на хитър държавник и решителен вожд народен. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 185. Въпреки несъмненото си желание да види мъртъв един Тръстениклиоглу например, тя [централната власт] се въздържала да издаде официален документ за ликвидирането му, колебаела се, изчаквала, съмнявала се в успеха на такова начинание. В. Мутафчиева, КВ, 300. Несъмнен талант.