НЕСЪМНЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪМНЀНО нареч. 1. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. Означава, че нещо не поражда съмнение. Запазил ли е г. Пърличев духа на Омиревата поезия в своя период? Несъмнено е, че той е имал пълно съзнание за мъчнотиите и опасностите, които е представлявал предприетият труд и е положил сериозни усилия да ги избегне и надделее. К. Величков, ПССъч. VIII, 115.

2. Обикн. като вмет. дума. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; безсъмнено, безспорно, очевидно. Не бях в съвсем безнадеждно положение, но и не можах да бъда без страх. Щях да бъда, несъмнено, включен в числото на най-виновните. К. Величков, ПССъч. I, 86. Каравелов още не е оценил напълно делото на Апостола. Но, несъмнено, той има основание да иска изясняване на отношенията между централните комитети в Букурещ и в България. Ив. Унджиев, ВЛ, 220. Със съчинението си той [Жефарович] е преследвал несъмнено известна патриотическа цел. Б. Пенев, НБВ, 25.