НЕСЪОБРАЗИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪОБРАЗЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Липса на съобразителност, на способност да се вземат предвид обстоятелствата в даден момент и да се действа според тях; недосетливост. Валко и Шулга, .., попадат в ръцете на врага. Макар да имат високи морално-политически качества, те проявяват лековерие и несъобразителност. Лит. ХI кл, 157.

2. Несъобразяване, невземане предвид на нещо; недосетливост. Какъв лош разчет на силите, каква несъобразителност за слабостите на хората и на обстоятелствата беше допуснал. Ем. Станев, ИК III и IV, 419. Но не, изведнъж си спомням, че е ваканция и че университетът е затворен... виж ти несъобразителност... Л. Стоянов, Х, 157. Той се реши да пусне в дело,.., друго ходатайство, почти винаги увенчавано с успех: той даже се чудеше на своята несъобразителност, как по-рано не се е догадил. Ив. Вазов, Съч. IХ, 104. Какво ги бе смаяло до такава степен, че дори не съобщиха на комитета? Той сигурно би постъпил другояче, в никакъв случай нямаше да допусне такава несъобразителност. Но станалото беше непоправимо. Г. Караиванов, П, 25.