НЕСЪОБРАЗНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕСЪОБРА̀ЗНО. Книж. Обикн. с предл. с. Нареч. от несъобра̀зен. 1. По начин, който не отговаря, не съответства на нещо; несъответно, в несъответствие. Лицата от духовно звание ламтели за светски удоволствия, .., обичали блясъка и суетата, чревоугодствували, с една реч живели съвсем несъобразно със званието им. Ив. Вазов, Съч. ХV, 31.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, смятам и под. Означава, че нещо не отговаря, не съответства на определени условия, на някакви изисквания. В двата края редиците се огънаха, начупиха се и се вдадоха напред. Той видя това, каза си, че бе недопустимо, че бе несъобразно с реда и дисциплината. Ст. Дичев, ЗС I, 238.

3. В съчет. с прил. или нареч. Означава висока степен на изразявания от прилагателното или наречието признак, несъответствуваща на нещо, на някакви условия; много, в голяма степен. Той [В. Стоянов] получил несъобразно голям хонорар,.., за превода си на немски на завещанието, оставено от Т. Миланович. М. Арнаудов, БКД, 169.